СУ „Васил Левски“

100 години гимназиално образование

гр. Бяла Слатина

 
 
Добре дошли в сайта на СУ "Васил Левски", гр. Бяла Слатина
 
 

ВАЖНО!

 

Отчет по изпълнение
на бюджета към
30.06.2019 г.

 

  Списък на
учебници

2019/2020 г.

 

Профил на купувача

Посетете сайта

"История

    на България

          в личности"

създаден от

 наши възпитаници

 

 

Линкове

Проект
BG05M2ОP001-2.011-0001

„Подкрепа за успех“

Политика за защита
на личните данни

Резултат с изображение за изображение общ регламент за защита на личните данни

 

    
 

 

 

 

История на училището от Иван Райкински

Стремежът към грамотност и образование са в основата на Българското възраждане. Създаденото и поддържано от белослатинската църква училище групира около себе си всички, които не само желаят да отворят очите си за четмо, а и да видят своята земя свободна и честита.

Преди Освобождението или веднага след него българското народно училище в Бяла Слатина е наречено “Надежда”. Няма друга дума в българския език, която по-красноречиво да отразява в себе си очакванията, възлагани в тези съдбоносни години на училището. Онова, което не получава от Княжеството и общината, щедро даряват родолюбиви личности. Учителят Велко Г. Абаджиев дава чрез русенския вестник “Славянин” гласност за присъстието на петнадесетина господа на годишния изпит, състоял се на 26 май 1879 г. и подаряването на “бедното училище за насърчаването на учениците по едно количество пари”. Съобщени са имената на господата и сумите, които са подарени: хаджи Хицо, търговец от Плевен – 300 лв; Михаил Ив. Македонски, учител – 150; Данаил Георгев, търговец-македонец - 100; Цани Гинчев, окръжен началник и Никола А. Живков – в книги, за 100 лв; Иванчо Съйнов – 40; Атанас Каракашев, Иванчо Вълчев, Петко Белигерски, Петко Т. Цигаров и дядо Съйно Илиев – по 20; офицерът Георги Стоянов, поп Марин, Йото Иванов и Димитър Пешинов – по 10; и Въло Милков, Кънчо Стоянов и Въло Ненов – по 5 лв. Съобщени са сумите, дарявани на училището по други поводи от дядо Иван от Ставерци, врачаните Диоген Попов, Кръстю Манойлов и Николчо Левурдашки, тетевенеца Марко Цаков, Петър Г. Драшански, Иванчо Съйнов, Петко Белигерски, Иванчо Вълчев, Петко Георгев и Петко Т. Цигаров1.

За около десет години няма запазени сериозни източници за учебното дело в Бяла Слатина. От 1879 до края на 1880 г. окръжен инспектор на народните училища в Раховски (Оряховски) и Врачански окръг е Димитър Димитров2. На 10 октомври 1879 г. той е награден от Министерството на народното просвещение с 300 франка за усърдната му деятелност при изпълнението на своите обязаности3. От 1 януари 1881 г. за окръжен инспектор в Раховски учебен окръг е назначен Цани Гинчев4, който заема тази длъжност до 1885 г., когато става учител в Ломската държавна реална гимназия.

През тези години Българското народно училище “Надежда” в съзвучие с развитието на българското учебно дело се превръща в основно училище и неговото име вече не се споменава в нито един документ. Проблемът, който излиза на преден план, е построяването на учебна сграда, която да отговаря на новите изисквания. С указ № 435 от май 1881 г. Министерството на народното просвещение дава едновременна помощ от 1500 лв на с. Бяла Слатина за построяване на ново училищно здание5. Очевидно през тази година е започнало строителството на учебна сграда на основното училище.

Освен него в селото започва или продължава своето развитие мохамеданското училище. Година след започването на строителството на българското основно училище с указ № 354 от 25 май 1882 се отпуска едновременна помощ на Белослатинската община от 2000 лв за постройка на “мюсюлманско училище”, наричано още “турско”, макар в селото да не са живеели турци, а само българи-мохамедани6. През 1893 г. в това училище е имало двама учители, за заплатите на които се е грижила белослатинската община7.

До 1901 г. българското основно училище има към Осинков геран откъм Кнежа пасище. Доходите му са малко. След като разорано общинско пасище близо до него, му дадено в собственост и то, като в решението на съвета е отбелязано да вземе 1/3 от кукуруза на незаконно разораното и засадено общинско пасище8.

Въпреки усилията, които полага през тези години Белослатинската община за материалното обезпечаване на учебното дело, тя среща и големи затруднения с привличането на учители. Именно поради това е принудена да поддържа високи заплати, с каквито не са могли да се похвалят учителите в градските центрове. Непосредствено след Освободителната война най-високи са учителските заплати в Бяла Слатина и Белослатинска околия – 1400 лв, по-високи заплати от Враца, където са 1200 лв9.

Най-ранните сведения за разкриването на “класно училище” се отнасят към 1888 г. С приказ 890/25 ноем. с. г. за главен учител на класното училище в Бяла Слатина е назначен представеният от раховския окръжен училищен инспектор учител И. Гонгалов10. В първите години от своето съществуване то е трикласно мъжко училище. От 1892 г. учители и учителки в него са Христо Иванов, Димитър Атанасов, Кънчо Даверов и Ангел Кавланов, а в народното основно училище - Анастасия Недева, Кръстина Атанасова, Коста Ганев и Нако Г. Наков11. От 3 декември 1892 г. за главен учител е определен Нако Г. Наков12. Междувременно от 3 март 1890 г. за първостепенен инспектор на Врачанския учебен окръг, към който трайно принадлежи Бяла Слатина, е назначен Велко Г. Абаджиев, току що завършил Кюстендилското държавно педагогическо училище13.

С 2/3 от лихвите, които общината спечелва от капитала на селото в земеделската каса през 1882-1892 г. е ремонтирано старото общинско здание и е наето още едно, които служат за първоначално училище, тъй като досегашното (1893) първоначално училищно здание е отстъпено временно за (околийското) третокласно училище14.

През юни 1893 г. съветът разглежда предписания на ВОПК, “с които като обажда голема нужда да се построи в Б[яла] Слатина класно окол[ийско] училищно помещение, приканва ни да вземем съгласието на съселяните”. Съветът опълномощава комисията да изтегли от държавната хазна по установения ред полагащите се на селото средства от кириите за превоза на “десетъчните храни” за 1889 и 1890 г. и кметът с член от същата комисия да обиколят околията за съгласие на останалите общини за строителството на помщението15.

От документите в началото на деветдесетте години на XIX в. стават известни и имената на училищните настоятели в селото. На 30 август 1893 г. с приказ за училищни настоятели са утвърдени Васил Николчов и Тодор Банков за българските училища  и Алия Беремски и Алия Асурски за мохамеданското16. На 13 декември 1894 г. са утвърдени училищните настоятели Златан Иванов и Въло Милов (заменен от Георги Вутов) за българските училище и Дури Махмудов и Руси Бербера за мохамеданското17. На 18 август 1896 са утвърдени за училищни настоятели Златан Иванов и Томо Йолов за българските училища и Ибрахим Боренски и Хюсеин А. Аскюв за мохамеданското18. На 5 ноември 1897 г. са утвърдени за училищни настоятели  Златан Иванов и Томо Йолов за българските училища и Ибрахим Боренски и Хюсеин А. Аскюв за мохамеданското19. През 1899 г. са утвърдени за училищни настоятели Иван Митов и Манас Николов за българските училища, Алия Асурски и Сульо Войводов за мохамеданското20. Колкото и да са свързани с политическия живот, училищните настоятелства са по-специфични органи и тъкмо заради това за успешното развитие на учебното дело в селото жителите му предпочитат да го поверяват на хора, чиито авторитет и опит са безспорни. През 90-те години на XIX в. най-продължително на българското стои Златан Иванов, а от фамилиите Боренски и Асурски – за мохамеданското.

През 90-те години учители в народното основно училище са Иван Вълков и Тодор Попов – и двамата от 1893 г., когато Коста Ганев е уволнен21. През учебната 1893-1894 г. са назначени Иван Пацов, Петко Д. Врачовски (за около девет месеца) и Щилияна Добрева22. През следващата учебна година са уволнени Иван Вълков и Тодор Попов (преместени в селата на Белослатинска околия) и Иван Пацов, вместо които са назначени Константин Мустаков, Марийка Д. Мустакова и Бано Дочов23. През 1896 г. е назначен Васил Ц. Гашевски24. През 1897 г. в основото училище е назначена Станка Караджова, напуснато е от Кръстю Минев, но скоро той отново се завръща като учител в него25. През 1898 г. постъпва в училището Никола Тодоров, учителствал в Търново, завършил Силистренското педагогическо училище26.

През октомври 1898 г. са глобени 137 родители, загдето не изпратили в основното народно училище децата си и са предупредени за нови глоби27.. По това време няма обща цифра за децата, посещаващи училището, но фактът, че са глобени 137 родители, както и да се тълкува броят на глобените, говори за много деца, подлежащи на обучение.

По същото време настъпват и редица промени в учителския състав на класното училище. През 1893 г. са назначени Георги Натев (за по-малко от месец) и Христо Иванов28. През 1895 г. са назначени Иван Караджов и Кръстю Бояджиев и са прикомандировани Дончо Станчев и Никола Христов, който е уволнен в началото на следващата учебна година29. През 1897 г. напускат училището Илия Попов и Григор Дицов, който става инспектор30, а е назначен Александър Кусев31. През 1900 г. учителят Ст. Ганчев напуска класното училище, тъй като става свещеник32. През същата година са назначени в кластото училище Г. Тишинов и Т. Байкушев33.

Главните учители на българските училища се сменят също много често, като резултат от непрекъснатите промени в учителските колегии. През 1897 г. са Кръстю Минев  и Игнат Атанасов34, през 1899 г. - Никола Тодоров35. По същите причини се сменят и и. д. директорите на класното училище – през 1897 г. е Димитър Атанасов36, през 1897-1898 г. е Александър Кусев, а през 1898 г. – Н. Дуртанчев, преместен в Кнежа през следващата учебна година37.

Според Закон за инспекторите на класните и основните училища Княжеството е разделено на 10 учебни окръжия. Бяла Слатина е към Ломското, в което влизат Оряховска и Белослатинска административни околии38.

В началото на XX век текучеството в белослатинските български училища е непрекъснат спътник на учебното дело и постоянна грижа за училищните настоятелства. По същото време класното училище става от мъжко смесено, тъй като нараства броят на момичетата, които продължават своето образование

През 1901 г. Г. Тишинов напуска класното училище, вместо него е назначен Петър Боев39, през 1902 г. напуска Иван Караджов, вместо него постъпва Ст. Д. Даков40. През 1903 г е назчена учителката Йордана Бояджиева41. През 1904 г. от Бяла Слатина в други селища са преместени учителите Петър Боев и Йордана Бояджиева, а в селото се установява Димитър П. Дицов42. През 1905 г. е уволнен Димитър П. Дицов и са преместени в белослатинското класно смесено училище Илия Гьорчев, Лала Генчева, М. Мусев и Милан Митов43. През 1906 г. са освободени М. Митев, П. Мусев и Т. Байкушев и са назначени Иван Белчев, Никола С. Пасков, Снежана Кънчева, Борис Начев и Хр. Марков, който става и и. д. директор на белослатинското класно смесено училище през 1907 г.44

През 1902 г. Врачанският окръжен съвет предлага средства за построяване на учебна сграда и други здания през следващата година при земята, дадена преди десет години на ВОПК, за разкриване на нисше земеделско училище. Общинският съвет преценява, че такова училище би донесло полза на населението в селскостопанския район и затова командирова във Враца кмета Божин Н. Дилков и съветника Тодор Банков да водят преговори45. Веднага след разглеждането на въпроса настъпват промени в ръководството на общината, командированите лица не заминават за Враца и разкриването на нисшето земеделско училище се проваля.

През 1903 г. в Бяла Слатина са уредени вечерни и празнични училища, целта на които е да се уграмотят хора, които са надучилищна възраст. С тях се ангажират предимно учителите от основното училище. Резултатите са изненадвщо добри. Година по-късно министърът на народното просвещение изказва благодарност на Никола Тодоров, Кръстю Минев, Константин Мустаков, Атанас Драганов и Кръстю Петков46.

До 1903 г. издръжката на Класното училище се поема единствено от Белослатинската община. Но междувременно броят на учениците от Белослатинска околия и от някои села на Оряховска околия непрекъскато расте, което дава основание на БСл общински съвет да поиска от Министерството на народното просвещение да участва  в издръжката на Класното училище със свои средства47. Разгледан е въпросът за заграждането му. Само миналата година дадени 150 лв за джамове. Пари от дадени на търг бостани48. Увеличаването на учениците в основното училище, намира временно решение с използването на откупената от братя Герго и Марин Тодорови къща. Тя се намира в двора на III-класното училище и подлежи на разваляне. Учениците от западната част на селото49. В началото на 1904 г. Врачанският окръжен съвет отпуска 500 лв на Класното училище50.               

За издръжка на училищата са дадени Бостаните. Две години по-късно проблемът за издръжката на Класното училище отново е поставен във връзка с увеличаване разходите на общината. III-класното училище вече е смесено. Врачанският окръжен съвет не приема издръжката му, а Оряховска и Белослатинслка околия дават най-много връхнина в окръга. Щом окръжният съвет – е отбелязано в протоколните книги на общината – не желае да поеме издръжката на училището, нека поне отпуска помощ от 5000 лв51.

За разлика от 90-те години на XIX век в началото на XX рядко или въоще не се публикуват съставите на училищните настоятелства. Само в изключителни случаи се споменава за тях. Със заповед от 13 април 1904 г. по решение на Врачанския окръжен съвет на 22 април е уволнен членът на белослатинското училищно настоятелство Янко В. Узунов “понеже е ругал учителите, подбуждат родителите да не пращат децата си при тях на училище и е навредил на училищното дело” и е утвърден за член на настоятелството Пенчо Митов52. По това време членове на настоятелството са Гроздю Петков и Иван П. Мутифишов53. През 1906 г. е съобщено, че след разтурянето на общинския съвет е разтурено и училищното настоятелство54. През 1907 г. от прогимназията е уволнен Атанас Трифонов (понеже живее в незаконен брак)  и назначени Григор Николов, Стефанка Кънчева (по мъж Стефанка В. Огнянова), Никола Димитров, Милица Атанасова, Трайко Илиев и Иван Николов55.

През есента на 1902 г. врачанският окръжен съвет предлага на белослатинския съвет да построи и разкрие нисше земеделско училище. Съветът по принцип приема разкриването на училището като полезно за селото, но в него съзира поредния опит на окръжния съвет да задържи дадената му преди години земя за окръжен чифлик и предложението е отхвърлено56.

Малко сведения са се запазили от това време за основното училище. В него са назначени няколко учителки: през 1902 г. – Богдана Андреева, през 1905 г. - Елена Йотова (станала по мъж  Елена Т. Стоименова), през 1907 г. - Екатерина М. Облакова.  Почти нищо не се публикува за мохамеданското – ежегодно са съобщавани помощите, които са му отпускани: 1902 – 400 лв, 1904 – 200 лв, 1907 – 200 лв и т. н.

През 1904 г. инспекторът за Белослатинската учебна околия Петко Иванов е уволнен и заменен с Т. Атанасов от Силистренската, но промяната се указва неудачна и поради това  Петко Иванов остава на мястото си още една година, когато е заменен с Тасе Симеонов57.

В средата на 1905 г.  “турското” училищно настоятелство иска от общинския съвет да отстъпи общинско място (в замяна на турското училище, превърнато в стая за болни). Нужни са пари, а материал от старата джамия, която попаднала в българската махала, а недостигът да се достави по стопански начин от мюсолманското население58. Поради недостиг на средства строежа се отлага във времето, мюсюлманското население взема сграда под наем, при което общината поема върху себе си наема59.

През 1905  г са заградени дворовете на основното и класното училище, за да се избегнат повредите, които им нанасят недобросъвестни хора60.

През 1905 г. общинският съвет настоява пред ВОПК окръжното училищно здание, от което е построено само севериизточното крило да бъде завършено напълно, да се построи и останалата част, северозападната, за да се разшири учебната база61.

По същото време общинският съвет отпуска въз основа на Закона за училищното стопанство 40 дка до Попишкото шосе общинска замя за училищно стопанство62. От врачанския държавен разсадник докарани дръвчета за училищните градини. Главният учител при основното училище съобщава, че никой от учителите не е поискал да обработва определената земя за училищно стопанство, заради което общинският съвет решава тя да се дава под наем63. Училищната земя се отдава на предприемачи и служи за издръжка на училищата64.

Нарастването на БСл, вече около 500 къщи, поставя пред селото проблема за построяване на нова сграда за народното първоначално училище. Старото е в долния край на селото, а не може и да събира децата, подлежащи на задължително учение. Появява се Горното (Геновското) училище. През 1906 г. по предписание на окръжния училищен инспектор и след разрешение на МНП, общинският съвет обсъжда въпроса и е решено да се сключи заем от 15 000 лв с БЗБ за 20 години и лихва 6 %65. През тази година се прави ремонт под ръководството на Дончо Божинов на сградите на двете първоначални и класното училище.

На 11 ноември 1906 г. министърът на просвещението проф. Иван Шишманов издава заповед, според която народните класни училища се преименуват в горни курсове на основното училище. Заплатата на учителите, както в долните курсове, се формира като всяка община събира по 900 лв. за учител. Учението в тия курсове е безплатно. Народните класни училища до III клас се преименуват в прогимназии (без или с гимназиални класове). Във Врачански административен окръг такива училища са: Фердинанд (Монтана), Бяла Слатина и Кнежа (III-класни смесени училища), Долна Кремена, Койнаре и Борован (I-класни смесени училища). Издръжката е по реда, установен в досегашните класни училища със същата наредба за училишните такси. Преобръшането им в горни курсове може да става само по искане на надлежните общини и с решение на окръжните училищни съвети, като се имат предвид бюджетните средства на държавата. Във Врачански окръг такива в момента са: Врачанско VI- класно мъжко и V-класно девическо училища, Оряховско III-класно мъжко и III-класно девическо училище66. Белослатинският общински съвет обсъжда създалото се ново положение и като се отнася с разбиране за ползата от горен курс в околията, но най-вече по финансови съображения взема решение то да си остане само прогимназия. Интересни са сведенията за Белослатинска околия  този момент – 19 на сто при мъжете имат завършен III клас, 4 на сто при жените, само 1 мъж има завършено висше образование и само 1 жена средно образование67. Във връзка с новото качество, което придобива класното училище, вниманието към него е по-голямо – поставена е помпа на герана68. Въпреки че до министъра на народното просвещение пътува белослатинска депутация, за да му обясни исканията за прогимназията, оказва се, че в държавния бюджет за 1907 г. не е заложена нито прогимназия, нито каквото и да е друго училище (горен курс) за селото, което смущава членовете на общинския съвет и те решават да изпратят нова депутация с молба за признаване “III-кл… училище за прогимназия”69. За издръжката на учителите е издействан само допълнителен бюджет на общината за прогимназията, но още през учебната 1907-1908 г. е обосновано искане за разкриване на IV клас при нея – “с което откриване ще се направи акт на справедливост и крайно ще бъде доволна учащата се младеж”70. Заради IV клас на прогимназията е преградена стая на прогимназията71, увелични са заплатите на учителите, увеличен е персоналът, като средствата са взети от излишъка на общината за 1906 г.72.

Макар църквата да е загубила онова влияние, което има в училищата през Възраждането и следосвобожденските години, свещеници биват привличани за преподавна ха пеене. През първите месеци на 1907 г. срешу отдаване на общинско селище като волнонаемен учител по пеене в белослатинската прогимназия работи свещеник Христо Томов73. За развитие на обазователното дело в селото помага и свещеник Петър П. Симеонов74.

Нарастването на населението на Бяла Слатина и развитието на учебното дело в селото, повече от две десетилетия околийски център, създават потребност от нови учебни сгради. Построените през 80-те години на XIX в. сграда за българско основно училище и строената през 1898 г. от окръжния съвет, но предадеда за стопанисване  от селото, сграда за класното училище, се оказват недостатъчни да поберат умножилите се паралелки. Временно решение се намира с наемането на частни сгради, но те създават доста проблеми. В началото на XX век Белослатинската община е изправена пред неоходимостта да строи учебни сгради, за което са неоходими пари. В началото на 1906 г. на общината е разрешено да сключи заем от 15 000 лв с БЗБ за изграждане здание на първоначалното училище75. В началото на следващата година общинското управление публикува обявление, с което насрочва на 21 март публичен търг с тайна конкуренция за отдаване на предприемач постройката на училищно здание с 4 класни стаи и “нужната покъщнина на това училище”, като е съобщена приблизителна стойност 31 202  лв76.

По същото време общината все по-често обявява търгове за решаване на едни или други проблеми на училищата – доставка на чинове, маси и столове, канцеларските книги, печки, кюнци и поправка, доставка на дърва – най-често се отзовават на търговете и се явяват като предприемачи Стоян Божинов, Мито Терекийски, Лазарико Сабашов, Цеко Петров, Гено Стоянов, бр. Царвулкови и други77. На търг е дадено заграждането с тарби класното училище и една страна на и основното, като предприемачите доставят и материала78. Увеличаването на децата, постъпващи в основното училище, налага наемане на частни домове за учебни сгради. През 1907-1908 г. е наета къщата на Нинчо Драгойчев79, през 1908-1909 г. – къщата и кафенето на Гроздю Петков80.

През 1908-1909 г. в Бяла Слатина има две основни училища, мохамеданско (наричано още турско) училище и прогимназия (класно училище). На 18 юли 1908 г. утвърден училищно настоятелство Божил Н. Дилков и Петър Н. Димитров81, турското Сали Ибрянов и Сулю Асанов82. Общината се грижи за българските и дава помощи за мохамеданското училище. На 27 юли 1908 г. общината приема решение за излепване отвътре на основното и класното училище83.

През лятото на 1908 г. са уволнени в прогимназията Н. Пасков и Димитър Атанасов и вместо тях са назначени Симеон Илиев и Иван Хаджикостов84. Малко по-късно в нея са назначени Христо Иванов, Александър Гайтанджиев85 и Руси Иванов86, а в самото начало на учебната година - Невена Ганчева. Симеон Илиев и Александър Гайтанджиев не заели местата си, поради което и на други незаети места са назначени през учебната година  Санда Йовчева, Емануил Димитров, Неда Атанасова, Михаил Конев и Христо Данов87. Така е попълнен с доста затруднения учителският състав в прогимназията, която е разкрила вече и четвърти клас. При това околийският училищен инспектор Н. Колев преминава на друга длъжност88, замества го за кратко Иван Тошев, след което е назначен Петко Василев89.

Освен затрудненията, които белослатинската община среща с постоянното текучество при учителите за прогимназията, не достигат и помещенията за училищни нужди. Училищните сгради са недостатъчни, а според главния учител за 1908-1909 г. паралелките са се увеличили с още 3. Поради това общината е принудена да наеме къщата и кафенето на Гроздю Петков90. Наем се плаща и за сградата на Махмуд Алиев, в която е настанено мохамеданското училище91. Иначе общината осигурява, както и преди, чинове за основното училище и прогимназията, а от 1908 г. купува книги и други потреби за бедните ученици92. Затова е отдадена училищната земя в Чифлика (400 дка, на парцели)93.

На 18 октомври 1908 г. в общинския съвет се разсъждава относно намиране на средства за строителството на училищни сгради. Стига се до идеята за квартални сгради и за сключване на заем в размер на 50 000 лв за две сгради. В момента общината притежава две училищни сгради – за прогимназия и за основно училище. Сградата за основното училище – четирикласно – 4 стаи и служи за 4 отделения, а вече 10 паралелки, поради което се наемат частни здания, скъпи и нехигенични. Наложително е да се построи най-малко училищна сграда за 4 паралелки. Решено да се сключи заем с не повече о 7 % от някое кредитно учреждение за направа на едно здание, който заем да се изплати в 25 г. За него и за стар заем се залага доходът от интизапа, възлизащ на 10 000 лв. Ежегодно общината ще залага в бюджета си по 2000 лв за погасяване на заема и нужните лихви94.

В началото на 1909 г. БНБ отазва да даде заем за строителството на училищна сграда, тъй като сумата е над 5000 лв. Нужно е решение на Народното събрание и утвърждаване на заема с височайши указ. И тъй като сесията на Народното събрание е пред закриване, налага се за целта да бъде командирован в София кметът Стоян Божинов95.

За вниманието, с което общинският съвет се отнася към учебното дело в селото, свидетелства и обсъждането на неоходимостта от образуване на ученическа градина-разсадник. Преди заседанието на 28 февруари 1909 г. е отпусната земя и е направена градина, но тя е малка, почвата слаба, не могат да фиреят плодни дръвчета, не става за разсадник. Като “най-подходяща” е преценена земя край извора Сладница, отпуснати са 15 дка и е решено те да бъдат заградени96.

Командировката на кмета завършва с успех97 и на общината е отпуснат заем за строителството на учебна четирикласна сграда, но се налага да бъде проведен търг в съкратен срок, за да може да бъде построена сградата до следващата учебна година98. Търгът е проведен и спечелен от Богоя Тасев от с. Костротовци, Трънско99.

Разкриването на IV клас при Белослатинската смесена прогимназия през учебните 1907-1908 и 1908-1909 г. не е могло да не бъде схванато от надстоящите просветни органи като първа крачка към създаване на гимназия и тъкмо заради това на 3 юни 1909 г. Министерството на народното просвещение изпраща предписание, в което позовавайки се на чл. 44 и 52 от Закона за народното просвещение, закрива от 1 септември 1909 г. IV клас при прогимназията. Предписанието налага обсъждане в Белослатинския общински съвет, в основата на което лежат разсъжденията: Общото благосъстояние на един народ зависи от духовното му развитие, а образованието е най-сигурното средство; образованият народ може да се справи с всички пречки, които се изпречват на пътя му, което важи и за отделните центрове; едни се въздигат, други – залезват. Интерес представлява и характеристиката на околията, център на която е Бяла Слатина: “Лишена още от турско време от градски център, гдето естествено е можело да се заражда и развива някакво общогражданско развитие. Отдалечена от други градски центрове, отгдето да може да и се повлияе в това отношение, тя е представлявала и представлява и сега една околия със сравнително немалко села, с благоприятни условия за развитие, с несъвсем загубено в материално отношение население, но най-печално е липсата на културност – липсата на това, с което се отличава съвременният образован человек, а че това е така, нека хвърлим един бегъл поглед върху статистическите сведения за грамотността на България и ще видим, че нашата околия има само 19 % образован (грамотен) елемент, процент доста малък почти от всички околии, с изключение Кулската и Ферди[нандската] околии, но още по-вярно изражение на това може да ни послужи процентът 4 %, какъвто имаше грамотни от женски пол, още повече че в околията имаше само 1 мъж с висше и 1 жена със средно образование…” Разкритият IV клас е издържан с общински, а не с държавни средства. Разсъждавайки в тази посока, членовете на общинския съвет стигат до решението да се замоли Министерството на народното просвещение да благоволи и отмени разпореждането си и да открие V клас при прогимназията (с неясно формулираното искане за обособяване в близко бъдеще на непълна гимназия). Общинският съвет залага на примамливото обещание, че общината е готова да “поеме издръжката им [на IV и V класове] на своя сметка”100.

Едва що е избрана комисия (Илия Петров, Иван Николов, Васил Бенчев, Манас Целов, Божил Дилков, Петър Димитров и кондукторът), която да следи вървежа на строителството на започналото четирикласно училище и се взема решение за изсичане на част от позастарялото общинско бранище (Генджовото, Агиното), говори се да започване с добитите след търга за разпродажба пари “второ училищно – центално здание”101. Към края на 1909 г. се обсъжда въпросът за построяване на второ крило на построената през 1898 г. от окръжната постоянна комисия прогимназиална сграда и дадена по-късно на селото безвъзмездно. Скоро се очертава нуждата от още едно крило, но окръжният съвет се задоволява само с обещания. Общината не е в състояние да намери средства и обръща с молба към окръжния съвет да се заеме със строителството на второто крило102.

Строителството на училищните сгради не се осъществява с иключение на построеното четирикласно. Основното училище продължава да наема частни къщи, за да посреща своите нужди. През учебната 1909-1910 година наема домовете на Гроздю Петков и Лазар Симеонов. На търг е отдаден ремонта на съществуващите училища – търгът е спечелен от предприемача Цочо Генов.

На дневен ред естествено се поставя въпросът за стоителство на  джамия и “турско” училище. Във връзка с градоустройствените проблеми на селото е прието решение на общинския съвет за “отчуждаване на мястото, върху които са им са джамията и училището” (кв. 23) – става дума за мохамеданското население. През април 1910 г. общинският съвет отпуска 100 лв за наем на помещение, което от предната година служи като турско училище103. На 27 юни 1910 г. съветът се занимава обстойно с настойчивата му молба за определяне място за изграждане на молитвен дом и училище. Решението е да се отпуснат 3 – 3,5 дка в  кв. 24, като с точното определяне на мястото е натоварена комисия начело с кмета или помощник-кмета104

Отново се разглежда въпросът за разширяване на класното училище – говори се за строителство на VI-класно училищно здание. Въпреки възникналите затруднения, на 15 май 1910 г. е проведен търг и строителството е възложено на Богоя Тасов от Костротовци, Трънско. Търгът не е утвърден и е решено стоителството да се отложи за 1911 г.105.

През 1910 г. общинският съвет взема решение за образуване на училищен фонд. Обсъждането довежда до единдушно решение – да се разработи част от пасището откъм Кнежа и по този начин да се образува фондът106. През 1911 г. размерът на фонда е сведен до 2000 дка107.

През 1910-1911 г. общинският съвет се изправя пред неочаквано затруднение. В предните години при увеличаването на паралелките Министерството на народното просвещение веднага изпращало нужните нови учители. За първи път то не се отзовава и много записани ученици се оказват, заедно с основното училище, пред изпитание. Със случая се занимава общинския съвет и решава, ако министерството не изпрати учител, да бъде нает частен учител108. Министерството не изпраща учител, за назначаването на частен учител трябва да се депозира в БНБ заплатата му, в бюджета на общината такава сума не е заложена и в началото на следващата учебна година общинският съвет назначава комисия, която да я събере109.

В края на 1910 г. белослатинските основни училища са наименувани. Първото от тях взена за свой патрон Цани Цинчев, а второто – Христо Ботев. Съставен е нарочен протокол на училищното настоятелство, който е разгледан и приет от общинския съвет110. Така двете основни училища в Бяла Слатина отдават своята заслужена почит към учителя и инспектора, допринесъл много за развитиетието на учебното дело в селото и към великия син на българския народ, поетът и журналистът, отдал живота си за свободата на България.

До 1911 г. мохамедансото население не успява да си построи ново училище в селото. Със заявление на “турското” училищно настоятелство моли общинския съвет да освободи сградата, която от 1904 г. ползва като училище, а след това в нея са настанени две паралелки български ученици. Общинският съвет с кмет Златан Иванов взема решение за освобождаване на помещението111.

През 1911 г., началото, се усилва $-ът за закупуване книги на бедните ученици112.

До лятото на 1911 г. проблемът, възникнал около разкриването на IV клас към прогимназията, остава нерешен. Това налага едно продължително и бурно заседание на общинския съвет. Министерството на народното просвещение не отстъпва от разпореждането си от 1909 г., а трикласното образование не удовлетворява селото и общинския съвет.”При това положение – е отбелязано в протоколите на общинския съвет – дълг ни се налага да подпомогнем с всички средства продължението на III-кл. образование с още няколко класа до средното образование, а най-вече на първо време IV клас.”   По повод на това общинският съвет моли министъра на народното просвещение да направи потребното за откриване на IV клас при белослатинската прогимназия на държавни разноски, а по едни или други причини не може да стане това, откриването да се осъществи “на частни средства на общината”113.

През 1911 г. като главни учители са споменати Иван Бояджиев (загинал по-късно в Балканската война) и Кръстю Минев, в прогимназията са назначени Надка Кукухчева, Невена Величкова и Д. Т. Атанасов114. При преглеждане на бюджета в общинския съвет се стига до становище, че по нямане на средства постройката на “централното училище” няма да стане и през следващата календарна година. Препоръчва се търсене на частни здания под наем, с които да се компенсира недостигът на учебни помещения115. Наскоро след това се разглежда отново въпросът за образуване на училищен фонд, като общинският съвет пак се спира на възможността да бъдат разорани 1000 дка от пасището откъм Кнежа и решението му бива утвърдено116.

Въпреки че строителството на нови учебни сгради в Бяла Слатина секва, желанието за разкриване на по-високи степени в образователната система на селото намира все повече поддръжници. В самото начало на 1912 г. е внесен за разглеждане в общинския съвет въпросът за искане прогимназията да се развие в пълна мъжка гимназия. След като съветът изслушва предложение на кмета Златан Иванов и става оживено разискване  и след като се взема предвид че общото благосъстояние е в зависимост от духовното развитие, в основата на което е образованието, че от него зависи издигането или заглъхването на отделните центрове, че в Белослатинска околия грамотният елемент е само 19 %, което нарежда околията в последните места на тази статистика, че закъснялостта на културното развитие на селото е използвано от съседните градски центрове не в полза на околията, че до края на учебната 1908-1909 г. при прогимназията имало IV клас, но той закрит, което обрича мнозинството от училите млади хора на третокласно образование, чепрез учебните 1907-1908 и 1908-1909 г. общината със свои средства е издържала IV клас и е закупила нужните пособия, а и в момента ще дава средства на персонала, “с каквито разполага достатъчно”, че министерството не може да не съзнава нуждата, съветът постановява да бъде помолен министъра на народното просвещение да направи необходимото от своя страна и да развие прогимназията в пълна мъжка гимназия, а от своя стана общината в Бяла Слатина се задължава “да поддържа от свои средства по-горните класове от III нагоре, а така също и да доставя нужните пособия, каквито биха се оказали, че са нужни за пълна гимназия”117. В много отношения текстът на този документ и анализите напомнят напомнят документът, който Белослатинската община изпраща през 1909 г. до Министерството на народното просвещение, но през 1912 г. се настоява за разкриване на пълна мъжка гимназия, искане много по-категорично. Освен това общинският съвет постановява да се издаде обявление помежду населението за референдум по приетото решение118.

Месец по-късно референдумът сред населението на Белослатинска околия е проведен и той подкрепя постановлението на Белослатинската община.

Веднага след конституирането на общинския съвет с кмет Атанас Драганов по предложение на кмета, в присъствието на председателя на училищното настоятелство Иван Ил. Вировски и члена на настоятелството Илия Т. Калканов, общинският съвет разлежда на 2 август 1912 г. две предписания – 8523 от 9 май 1912 г. на Министерството на народното просвещение и 8592 от 15 юни 1912 г. на врачанския окръжен инспектор. Като има предвид постановлението на общинския съвет от 19 януари 1912 г. и резултатите от референдума на 19 февруари 1912 г. общинският съвет и училищното настоятелство единодушно решават: “да се иска отварянието на I и II гимназиални класове с тенденция, щото в бъдеще да се отворят и останалите III, IV и V класове, така щото да бъде отворена пълна гимназия”119. Констатирано е, че при разумно и целесъобразно използване на общинските доходи може да се издържа пълна гимназия. Частно за I  и II гимназиален клас: I ще има 2 паралелки, а II – една. Ще се ползва за помещение горния етаж на прогимназията, който има три класни стаи, отговарящи на всички условия. Добавено е и следното обяснение: “Колкото се отнася за идущата година, то помещение ще има и предостатъчно за прогимназията и гимназианите класове, тъй като до прогимназията е вече започнато строителството на училищно ново здание с 6 класни стаи, което ще бъде готово до 1 с[ептем]врии 1913 год.” Посочени са и възможностите и източниците за набиране на средства120.

В следващото заседание мнозинството от същите съветници отхвърлят училищния бюджет, в който се залагат средства за централното училище и се изказват за строителство на пристройката на прогимназията и две квартални (основни) училища121. Показното единодушие в предишните заседания на общинския съвет очевидно е разрушено, но наскоро са изпратени във Враца и София кмета Атанас Драганов и Божин Н. Дилков, които да ходатайстват за по-скорошното утвърждаване на  I гимназиален клас и ако е възможно и II, тъй като той е отхвърлен от училищния съвет122. Несъмнено мисията на двамата завършва с успех, тъй като в последнот заседание на общинския съвет преди Балканската война създаденият училищен фонд е увеличен на 3000 дка, а при преглеждане на училищния бюджет са споменати две основни училища с 12 паралелки, една прогимназия с 10 паралелки и I и II гимназиален клас с 3 паралелки123.

Официално непълната гимназия в село Бяла Слатина се “отваря” в средата на февруари 1913 г. (10-11). Веднага от общинския съвет са изпратени в София кмета Атанас Драганов и един общински съветник да уредят назначаването на учителския персонал. Осъществени са с голям ентусиазъм и други мерки за нормалното й# съществуване въпреки военновеменните условия. Взето е и решение за сключване на заем на общината с БЗБ в размер на 50 000 лв за строителството на централно училищно здание по тип, даден от МНП, с 9 стаи, 6 от които учебни. По повод на зданието се изнасят други интересни сведения за учебната 1912-1913 г.: Бяла Слатина има 766 къщи и 4624 жители българи и около 720 турци (т. е. българо-мохамедани) и др.; в основните училища са учили 418 момчета и 214 момичета (За 1910-1911 г. подлежат на учение 747 деца; за 1911-1912 г. – 786; за 1912-1913 – 912, за 1913-1914 г. са 960 деца), а учителският персонал е от 12 души. В началото на 1912-1913 г. в прогимназията записани 306 ученици, в I гимназиален клас – 144, във II – 38, или всичко 488 ученици124. Данните показват, че бъдещето на учебното дело и конкретно на гимназита изискват построяването на нови учебни сгради.

През 1913 г. за учители в непълната гимназия са назначени: Силкол Маразчиев, учител по математика, Невена Маринова, Владимир Цървенков, по математика, Севастица Г. Малева, по математика, Тодора Стоянова, по история и география, Митрофан (Мигрели) Цветков, по френски език. По същото време са уволнени от белослатинските училища: Мария Гакова, Ст. Харбов, Димитър Атанасов125. Назначен, но незаел мястото си в непълната гимназия е Васил Г. Карагьозов126.

Директор М. Йонев или Конев

На 25 август 1913 г. общинският съвет разглежда въпроса за откриване на III гимназиален клас. След като стига единодушно до становище, че има всички условия за разкриването му, решава да конадирова кмета Атанас Драганов, Мано Облаков и Илия Калканов, които наред с други дела да настояват в Министерството за разкриване на класа. И това пътуване до столицата завършва с успех. Наред с това за издръжката на гимназиалните класове е прието да се учеличат общинските вземания – 10 % върху поземления данък, беглика, данък сгради и данък занятия; 50 % кръчмарските патенти. Кметът е натоварен да издаде обявление за допитване до народа по общинските работи127.

Въпреки трудните времемена, които Бяла Слатина преживява, продължава работата на училищното настоятелство за обезпечаване на училищата със средства. Те се осигуряват от разработените и включени в учебния фонд пасища откъм Кнежа, от 600 дка училищна земя в Чифлика, от 10 дка при Усинков геран128. На предприемачи са отдадени доставка на чинове, черни дъски, шкафове, маси, столове, стойки за рисуване, закачалки, хигиенни пособия129. Въпреки войните с Турция на мюсолманското училище са отпуснати през 1913 г. 400 лв помощ130.

През 1914 г. са извършени и няколко промени в учителския състав на училищата. В непълната гимназия са назначени Ев. Георгицова, Иванка Чернаева (български език) и Георги Самарджиев (по общи предмети). Наказан е за политическа дейност и преместен в друго селище учителят Никола Илиев131.

За последен път до началото на Първата световна война общинският съвет се занимава с учебното дело през ноември 1914 г. Месеци наред той е ангажиран с лекуване на раните, които са нанесени на селището от Балканските войни и от румънската окупация. Макар военното положение да е вдигнато, селото да е получило вече статута на град, в обществения му живот са се натрупали толкова много проблеми, че учебното дело вече не е от първостепенна важност, както преди. А броят на жителите и на децата растат, така че то не може и да остане встани от вниманието на градските власти. Все по-належащо става решаването на проблема с учебните сгради, които не достигат. През ноември 1914 г. едно от заседанията на съвета е посветено на нуждата от строителство от квартално училище в разрастващата се към Търнава част на града. Пак там сеобсъжда и строителство на втора църква. Тъй като в махалата няма достатъчни общински терени, налага се отчуждаване на частни имоти и затова обшинският съвет приема решение само за изготвяне на скици. С това се изчерпват и решенията на общинския съвет до войната132. По време на войната за строителство на учебни сгради и дума не става.

А само през 1916-1917 учебна година в прогимназията и непълната гимназия (I до VI клас) се учат 511 ученици133.

 

БЕЛЕЖКИ

 

1Славянин, № 10, 29 юни 1879.

2Държавен вестник, № 4, 18 авг. 1879.

3Пак там,  №  12, 20 окт. 1879.

4Пак там, № 1, 21 ян. 1881.

5Пак там, № 39, 10 юни 1881.

6Пак там, № 56, 29 май 1882.

7ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е. 5, л. 301-302.

8Пак там, а. е. 3, л. 17-19.

9Държавен вестник, № 5, 16 ян. 1882

10Пак там, № 153, 8 дек. 1888.

11Пак там, № 186, 27 апр. 1892.

12Пак там, № 286, 29 дек. 1892.

13Пак там, № 57, 13 март 1890.

14ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е.1а, л. 37.

15Пак там, л. 17-18.

16Държавен вестник, № 196, 10 апр. 1893.

17Пак там, № 43, 24 февр. 1895 и № 86, 22 апр. 1895.

18Пак там, № 6, 10 ян. 1897.

19Пак там, № 8, 12 ян. 1897.

20Пак там, № 253, 20 ноем. 1899.

21Пак там, № 230, 21 окт. 1893.

22Пак там, № 228, 19 окт. 1893, № 273, 13 дек. 1893 и № 2, 4 ян. 1894.

23Пак там, № 188-189, 2-3 септ. 1894 и № 208, 28 септ. 1894.

24Пак там, № 17, 23 ян. 1896.

25Пак там, № 25, 3 февр. 1898.

26Пак там, № 284, 30 дек. 1898.

27ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е.1а, л. 56.

28Държавен вестник, № 215, 4 окт. 1893 и № 240, 3 ноем. 1893.

29Пак там, № 208, 23 септ. 1895, № 240, 1 ноем. 1895, № 257, 23 ноем. 1895 и № 204, 18 септ. 1895.

30Пак там, № 206, 19 септ. 1897 и № 19, 26 ян. 1898.

31Пак там, № 224, 10 окт. 1897.

32Пак там, № 224, 13 окт. 1900 и № 120, 6 юни 1903.

33Пак там, № 25, 3 февр. 1900 и № 22, 9 окт. 1900.

34Пак там, № 38, 18 февр. 1897 и № 240, 2 окт. 1897.

35Пак там, № 14, 20 ян. 1900.

36Пак там, № 272, 9 дек. 1897.

37Пак там, № 245, 11 ноем. 1898 и № 267, 8 дек. 1899.

38Пак там, № 20, 28 ян. 1899.

39Пак там, № 16, 21 ян. 1902.

40Пак там, № 26, 1 окт. 1902.

41Пак там, № 230, 18 окт. 1903.

42Пак там, № 152, 15 юли 1904.

43Пак там, № 179, 23 авг. 1905, № 189, 3 окт. 1905 и № 233, 4 ноем. 1905.

44Пак там, № 164, 28 юли 1906, № 194, 4 септ. 1906, № 239, 31 окт. 1906.

45ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е.3, л. 95.

46Държавен вестник, № 222, 11 окт. 1904.

47ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е.3, л. 159.

48Пак там, л. 165.

49Пак там, л. 185-186.

50Пак там, л. 181.

51Пак там, л. 312.

52Държавен вестник, № 98, 8 май 1904 и № 143, 5 юли 1904.

53ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е.3, л. 234.

54Държавен вестник, № 181, 19 авг. 1906.

55Пак там, № 85, 17 апр. 1907, № 90, 28 апр. 107, № 230, 24 окт. 1907 и № 258, 28 ноем. 1907.

56ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е.3, л. 95.

57Държавен вестник № 218, 6 окт. 1904, № 236, 28 окт. 1904 и № 215, 7 окт. 1905.

58ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е. 3, л. 304-305.

59Пак там, л. 320.

60Пак там, л. 290.

61Пак там, л. 314.

62Пак там, л. 334.

63 Пак там, а. е. 4, л. 22.

64Пак там, а. е. 5, л. 239-240.

65Пак там, а. е. 4, л. 32

66Държавен вестник, № 268, 5 дек. 1906.

67ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е. 5, л. 378-380.

68Пак там, л. 382-383

69Пак там, л. 157-158 и 187.

70Пак там, л. 230-234.

71Пак там, л. 253.

72Пак там, л. 270.

73Пак там, л. 183-184.

74Пак там, л. 187.

75Държавен вестник, № 33, 11 февр. 1906.

76Пак там, № 37, 17 февр. 1907.

77ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е. 5, л. 5, 8, 38, 41, 52, 259 и др.

78Пак там, а. е. 3, л. 290.

79Пак там, а. е. 5, л. 258-259.

80Пак там, а. е. 5, л. 98-99.

81Държавен вестник, № 174, 9 авг. 1908.

82Пак там, № 178, 14 авг. 1908.

83ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е. 5, л. 98.

84Държавен вестник, № 236, 27 окт. 1908.

85Пак там, № 237, 28 окт. 1908.

86Пак там, № 238, 29 окт. 1908.

87Пак там, № 239, 30 окт. 1908.

88Пак там, № 228, 17 окт. 1908.

89Пак там, № 124, 13 юни 1909.

90ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е. 5, л. 99.

91Пак там, л. 121.

92Пак там, л. 105-106 и 108.

93Пак там, л. 111 и 113-114.

94Пак там, л. 119-121.

95Пак там, а. е. 7, л. 15-16.

96Пак там, л. 23-24.

97Държавен вестник, № 131, 22 юни 1909.

98ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е. 7, л. 51.

99Пак там, л. 60.

100Пак там, л. 62-64.

101Пак там, л. 78-80.

102Пак там, л. 101-102.

103Пак там, л.166.

104Пак там, л. 185-186.

105Пак там, л, 189.

106Пак там, л 199-200.

107Пак там, а. е. 9, л. 65.

108Пак там, л. 227.

109Пак там, а. е. 9,  л. 77.

110Пак там, а. е. 7, л. 250.

111Пак там, а. е. 9, л. 49.

112Пак там, л. 13.

113Пак там, л. 77.

114Държавен вестник, № 191, 31 авг. 1911, № 274, 8 дек. 1911 и № 279, 14 дек. 1911.

115ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е  9, л. 124.

116Пак там, л. 133; Държавен вестник, № 77, 6 апр. 1912.

117ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е 9, л. 158-160.

118Пак там.

119Пак там, л. 232-233.

120Пак там, л. 232-234.

121Пак там, л. 241.

122Пак там, л.257.

123Пак там, л. 280.

124Пак там, а. е. 10, л. 51-52.

125ДА-Враца, ф. 388к, оп. 1, а. е. 49, л. 3-34.

126Пак там, л. 18.

127ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е 10, л. 59-63.

128Държавен вестник, № 180, 11 авг. 1912 и № 189, 24 авг. 1913

129Пак там, № 232-233, 14-15 окт. 1913.

130Пак там, № 268, 26 ноем. 1913.

131Пак там, № 64-65, 20-21 март 1914 и № 198, 3 септ 1914.

132ДА-Враца, ф. 167, оп. 1, а. е 10, л.132-134.

133ДА-Враца, ф. 388к, оп. 1, а. е. 56, л. 1.





Актуално

 

Заповед № РД09-1708/29.08.2018 г.
за определяне на график
на учебното време през
учебната 2018/2019 г.

 
 

Заповед № РД09-1710/29.08.2018 г.
за определяне на дати и
график на дейностите за
организацията, провежда-
нето и оценяването на
държавни зрелостни изпити
през учебната 2018/2019 г.

 

Облатни ученичски
игри - Враца

Волейбол момичета
- I място

Лека атлетика момичета
- II място

Лека атлетика юноши
- II място

 


 

 

 

Календар

Ваканции

Ваканции:

есенна:

01.11.2018 г .- 04.11.2018 г.

Коледна:

23.12.2018 г. - 02.01.2019 г.

междусрочна за I - XII клас:

05.02.2019 г.

пролетна за I - XI клас:

31.03.2019 г. - 07.04.2019 г.

Неучебни дни: 

21.05.2019 г. - ДЗИ по БЕЛ

23.05.2019 г. - Втори ДЗИ

Дати за НВО в VII клас: 

17.06.2019 г. - НВО по БЕЛ

19.06.2019 г. - НВО по МАТ

21.05.2019 г. - НВО по чужд език
( по желание)

Начало на втория учебен срок на уч. 2018/2019 г.

06.02.2019 г. - за I - XII клас

Край на втория учебен срок на уч. 2018/2019 г.

15..05.2019 г. - за XII клас

31..05.2019 г. - за I - IV клас

14..06.2019 г. - за V - VI клас

28..06.2019 г. - за VII - XI клас